Всеки четвъртък лъжех – Част 7: След леглото

Хала седна на пода, гръбът ѝ се опираше до вратата на спалнята, която беше здраво заключена, сякаш я пазеше от външния свят. Телефонът в ръката ѝ осветяваше лицето ѝ с бледо, студено бяло сияние, а съобщението от Карим изпълваше екрана. Това не беше просто обикновено съобщение; то беше документ, или може би сповед, написана с дигитален почерк, който не прощаваше.

Карим започна да пише, а думите му се изливаха бързо, сякаш е чакал този момент от месеци, от онази нощ в стария апартамент, която никой не е осмелил да разкаже изцяло.

„Хала," започна съобщението, „ти мислиш, че това, което се случи, беше само момент на слабост, или че Рана беше „счупена", както ти каза Самър. Но истината е много по-жестока от това. Рана не беше счупена. Тя беше напълно чиста. Тя осъзнаваше всичко и контролираше всяка стъпка."

Хала прочете думите и сърцето ѝ започна да бие по-бързо, но не от страх, а от ужасно осъзнаване. Тя четеше детайли от онази нощ в старата къща – детайли, които Самър не беше виждал и които тя не беше виждала. Карим описваше как бе прекъснал съня на Рана, не със сълзи или викове, а с тих и ясен поглед. Как тя го беше чакала и как знаеше, че Самър ще дойде по-късно, а Карим – преди него.

„Не знаех, че Рана планира нещо", пишеше Карим, „но когато влязох в стаята, я намерих да седи на ръба на леглото, облечена в черно, гледаща ме с студена усмивка. Не плачеше. Не молеше за помощ. Каза ми: «Карим, Самър мисли, че имам нужда от спокойствие, но аз имам нужда от отмъщение. А ти – ти си оръжието.»"

Хала спря да чете за миг и дълбоко издъхна. Думите проникваха в гърдите ѝ. Не става въпрос за случайна изневяра; това беше умишлен план. Рана, сестра ѝ, използваше Крем като средство за отмъщение срещу Самър, а Крем, нейният стар колега, беше съучастник в този план.

„Защо?" написа Хала в чата, но преди Крем да отговори, той продължи да пише.

„Защото Самър", написа Крем, „мислеше, че контролира всички. Мислеше, че може да спи с Рана, после да се върне при Хала и да оправдае всичко. Но Рана знаеше. Знаеше, че Самър я изневерява, и знаеше, че Крем я изневерява. И искаше всички да изпитат същата болка, която тя е изпитала."

Хала почувства дълбок шок. Тя не беше единствената жертва; тя беше част от играта. Самър, Рана и Карим всички играеха роли в пиеса, в която тя беше централният герой, но те бяха тези, които държаха конците.

„Не знаех, че Рана планира това", написа Карим, „но когато я видях, осъзнах, че всичко беше част от план. Тя знаеше, че Самър ще дойде, че Карим ще дойде и че Хала ще открие всичко. И тя искаше да накара всички да се чувстват виновни, предадени и счупени."

Хала прочете писмото, очите ѝ бяха пълни със сълзи, но тези сълзи не бяха от скръб, а от гняв. Тя се ядоса на себе си, на Самър, на Рана и на Карим. Ядоса се на всеки, който беше част от тази игра.

„Аз не се връщам", написа Хала в чата, „Аз не се връщам при никого от вас. Не се връщам при Самър, нито при Рана, нито при Карим. Започвам отначало, но вие няма да сте част от него."

Преди да прочете отговора на Карим, телефонът ѝ отново затрептя. Този път съобщението беше от Самър. „Хала, моля те, върни се. Трябва да си поговорим. Трябва да решим всичко."

Хала погледна съобщението, после това на Карим. Четеше думите, а в главата ѝ се чуваха гласове. Чу гласа на Самър, който казваше: „Обичам те", гласа на Рана, който казваше: „Мразя те", и гласа на Карим, който казваше: „Искам те."

След това Хала затвори чата, вдигна телефона си и отвори прозореца на апартамента. Студеният въздух влезе в стаята и успокои яростта в гърдите ѝ. Прочете съобщението от Самър, след което написа само един отговор: „Не се връщам. Започвам отначало, но ти няма да си част от него."

Затвори телефона и го остави на пода. После погледна вратата, после прозореца. Решава да не прости и да не се върне. Решава да започне отначало, но без никого от тях.

След това чу глас отвън. Звук от кола, после звук от отваряща се врата. Беше Рана. Рана стоеше на балкона и я гледаше с ледена усмивка. Рана се усмихваше, сякаш знаеше, че Хала ще открие всичко.

„Сега вече знаеш", каза Рана, „знаеш, че всичко беше план. Че всичко беше игра."

Хала я погледна и каза: „Ти не беше счупена. Ти играеше."

„Да", каза Рана, „играех си. Играех си с теб, със Самър, с Карим. Играех си с всички."

Хала я погледна и каза: „Ти не си се играла. Играла си се само с мен."

„Да", каза Рана, „играла си се с теб. Играла си се с теб, защото ти беше единствената жертва, която не знаеше."

След това Рана влезе в стаята и погледна Хала. „Всичко беше игра."

После Рана излезе от стаята и затвори вратата зад себе си. Рана се усмихваше, сякаш знаеше, че Хала ще открие всичко.

Хала погледна вратата, после прозореца. „Аз започвам отначало, но ти няма да бъдеш част от това."