Неизвестното писмо | Смели писма, разкриващи всички негови тайни | Част първа

Първото писмо пристигна в обикновен вторник, в бял плик без адрес на изпращача, оставен под вратата на апартамента. Той го отвори, докато стоеше в коридора, все още облечен в работната си риза. Почеркът беше женски, подреден, с черни мастила: „Всяка сутрин се къпеш по един и същи начин. Започваш с раменете, после гърдите, после корема. Когато стигнеш до долната част, предпочиташ лявата си ръка. Миеш я бавно и натискаш с палеца си върху основата, преди да продължиш надолу. Предпочиташ топла, а не гореща вода. И след като приключиш, предпочиташ старата синя кърпа, а не новата." Той остана неподвижен няколко секунди. Синята кърпа наистина беше стара и имаше малко петно от мастило на края. Никой не влизаше в неговата баня, освен него. Никой не можеше да знае тези детайли. Прочете писмото отново. Миришеше леко, като сапун за ръце или крем, а не като силен парфюм. Постави го в чекмеджето на бюрото и тази нощ не заспа добре.

След четири дни дойде второто. „Когато спиш на дясната си страна, слагаш ръка под възглавницата и я дърпаш. Дишаш по-дълбоко, когато си уморен. В средата на нощта продължаваш да спиш на корем и оставяш лявата си крак свит. Кожата под кръста ти е малко по-светла от останалата част на тялото ти и има две малки белези, подобни на родинки. Продължаваш да не носиш нищо под панталона си вкъщи." Този път усети, че някой го наблюдава. Отиде да провери прозорците, завесите, вратата. Не откри нищо. Но писмото беше твърде точно. Белегът под кръста му наистина съществуваше и никой не го беше виждал от години. Писмата започнаха да пристигат почти всяка седмица. Всяко беше по-смело от предишното.

Третото писмо описва подробно как мърда ханша си, докато се самоудовлетворява в банята след работа, и че предпочита да си представя, че някой го наблюдава отзад на вратата. Четвъртото описва как изглеждат тестисите му, когато са свити от студа, и че кожата около ануса е малко по-светла и мека. Петото описва, че понякога обича да слага пръст вътре в себе си, докато се самоудовлетворява, и че задушава звуците си, когато достига кулминация. Всяко писмо го караше да се чувства, сякаш тялото му не е само негово. Неговите много лични сексуални навици бяха изписани пред него с черно мастило върху бял лист. Стана напрегнат, когато влезе в банята, по-напрегнат, когато легне да спи, и още по-напрегнат, когато се самоудовлетворява, защото усещаше, че писателят на писмата знае точно какво прави в момента.

Започна да забелязва хората около себе си. Съседката отгоре, която му се усмихва и се поздравява всяка сутрин. Колегата на работа, която го гледа по-дълго от необходимото. Девойката, която работи в кафенето долу, пред сградата. Всяка от тях може да е тя.
Седмото писмо беше различно. Не описваше тялото му. Пишеше:
«Утре ще намериш ключ под килима пред вратата ти. Апартаментът срещу теб е празен от две седмици. Ще влезеш в девет часа вечерта. Вратата няма да се заключи след теб. Светлината ще е изключена. Ще влезеш в спалнята вдясно. Ще ме намериш, чакаща те на леглото. Ако дойдеш, ще разбереш, че всичко, което написах, е истинско. Ако не дойдеш, писмата ще спрат.»
Стоя пред това писмо повече от час. Сърцето му биеше силно в гърдите. Чувстваше тялото си горещо и студено едновременно. Страхът и похотта бяха смесени до степен, в която не можеше да ги раздели.

Беше осем и половина, когато стоеше пред вратата на съседния апартамент. Ключът наистина беше под килимчето. Вратата се отвори лесно. Апартаментът беше празен, миришеше на нова чистота. Спалнята беше отдясно, както беше казала. Вратата не беше заключена. Лампите бяха изключени. В тъмнината можеше да разпознае силуета на тяло на леглото. Женско тяло, разтегнато, не се виждаше нищо освен извивката на таза и белината на бедрата. Остана при вратата. Не влезе. Не излезе. Гласът, който дойде отвътре, беше тих, ясен и познат по някакъв странен начин: „Приближи се… или ме остави. Изборът е твой." Той остана неподвижен. Нощта е дълга… а отговорът все още не е даден. Втората част идва.